Flea market in Yamato
“Silver week” (a week-long holiday) starts today. Everyone is going away, to the country side or abroad. I have to stay in Tokyo though, so instead I plan to visit as many of the flea markets that take place as possible, and as many of those – on the bicycle. Today I went to the one in Yamato.
It was kind of faraway, so no biking this time, we took the train instead. This was a “professional” flea market, which means the places are paid, and the people who sell stuff are making their living doing this. However, being “professional” means it is seriously not fun, because everyone seems to sell the same things and no one bargains about the price.
Anyways, some pics follow over the map:
I’m going to a real flea market tomorrow.
Alternative view of the gallery
Biking to a Flea Market in Chofu (geotagged)
We rode to a flea market in Chofu – a small township in the Western part of Tokyo. The market was small and not worth it, but biking to and back was fun, we found a few excellent spots for picnicing. Some (geotagged) pictures are on the map below (as this post is mostly an excuse to test the geotagging features of Wordpress).
Click on the pictures for details and zoom.
СК официално заряза действителността
Има един лаф “да прескочиш акулата” (“Jump the shark”), който идва от някакво си американско телевизионно шоу. По време на едно предаване водещият, поради липса на други идеи, прескочил жива акула на водни ски, ей така шоо да става и време да минава.
Преродената Синя коалиция днес официално направи същото. След като загубихме парламентарните избори, като при това, поне по официални данни, фръкнаха най-много пари на избран депутат (дано поработилите за кампанията са намазали малко); след като Бойко изтика СК набързо от очакваното от някои участие във властта, докато същите хора му пееха дитирамби; след като лидершипа се изтакова на очакванията на последователите си да се противопоставят на участието на бивша агентура във властта, сега депутатите на СК започнаха да засират и единственото поле за изява, което им остава до следващите избори — законодателната дейност в НС — с необяснимата инициатива за закон за задължително изучаване на религия.
Не разбирам нито нуждата от такъв закон, нито мотивацията на СК да го бута.
Най-напред, това изобщо не е важна част от предизборната кампания на СК. За такъв закон по времето на кампанията аз не чух нито веднъж. Имаше обещания за лустрация, за силни икономически закони от силния икономически екип, за търсене на отговорност от бившите управници и т.н. СК обаче остави инициативата по важните теми на ББ, който успешно запълва вакуума с байганювски “пиар” (какво съдържа “пиар”-а е друга тема). Вместо да мислят как да си върнат инициативата, депутатите на СК изглежда предпочитат да си запълват времето с щуротии като тази.
Второ, от всички болежки, които ги има държавата, от всички възможни проблеми, по които може да се вземе позиция, темата за религията в средното образование е между най-незначителните. Аз лично предпочитам да чуя нещо за по-качествено образование в коя да е друга област, да кажем български език. Искам, ама нема.
Трето, отделен предмет за изучаване на религия не е необходим, не виждам защо обучението не става в час по история или еквивалента на това, което по мое време беше обществознание. И за какъв е необходим закон? Къде е законът за обучение по математика, физика или пеене например?
Най-после, не виждам особен политически смисъл в подобна инициатива. За разлика от Иран, Афганистан, Саудитска Арабия и, да кажем, Щатите, у нас няма значителна група гласоподаватели, за които религията да е важен политически двигател. Т.е. подобен закон няма да донесе никакви политически или изборни дивиденти на СК. Е, тогава за чий? За какво субсидираме кюфтетата на нашите депутати, ако ще ни радват с такива щуротии?
Шоуто с акулата го закрили малко след скока.
Добавка:
Мария забелязва правилно в коментарите, че въпреки очакването въпросният законопроект за религията да е първата инициатива на СК, това е все още само намерение, което очаква решение на парламентарната група. Надявам се парламентарната група да вземе правилното решение, макар че моето лично мнение е, че дори обсъждането на такива щуротии е загуба на време.
Виждам, че и Красимир Гаджоков има декларация по темата.
Related: bg | 15 comments | Subscribe to RSS
Taiwan disaster
You’ve all seen the news of the typhoon that hit Taiwan this week, and the damage that it has done done.
My heart goes out to the victims of the typhoon and their families. I wish everyone affected good luck rebuilding their lives.
Новото правителство и закона
Вчера новият министър на вътрешните дела и вицепремиер публично заявил (и потвърдил, че това е и позицията на премиера, т.е. на целия министерски съвет), че бившите полицаи от Благоевград, които пребиха арестант до смърт, били осъдени несправедливо и не трябвало да лежат в затвора.
Аз съм малко изненадан от замаха – в едно изявление се отхвърля законът, изразен в решението на две съдилища, оказва се публичен натиск към следващата инстанция и се защитава полицейски произвол, стигнал до жестко убийство. В по-нормално общество след такъв цирк задължително би имало питанки, а почти сигурно и оставки. Интересно каква ще бъде реакцията у нас, особено от страна на политическите сили, които хем подкрепят правителството, хем уж държат на правова държава. Очакваме включване.
Изявлението на министъра от вчера не е във вакуум. Върви кампания случаите на съдени и осъдени ченгета да се свържат с мъглявото понятие “посегателства върху полицаи” и да се раздуха истерия, достатъчна за прокарване законодателна инициатива, която да премахне отговорността от ченгетата.
Това доста стряскащо развитие оставя тягостно впечатление, че новата власт си готви лоялен и освободен от отговорност полицейски апарат и че полицейският апарат усилено сътрудничи на тази кампания и на новата власт с добре координирани протести и медийни изяви (ето пример от днес).
Да ме извиняват протестиращите полицаи и техните бивши началници, станали министри, обаче осъждането на полицай не е посегателство, а наказанията за престъпване на права от силовите структури у нас е добре да са солени и да се налагат безкомпромисно. По възможност, от по-независим съд.
Изявлението на г-н министъра е на този адрес.
взеха да се събират питанки …
От вестниците разбрах, че по-голямата част от Синята коалиция ще гласува за кабинета с министър по чужбинските въпроси с определени служебни задължения към българската секция на КГБ.
Седесето от вчера: “Ще подкрепяме ГЕРБ само в разумните им предложения”.
Е, имаме поне един кристално ясен казус — това предложение е далеч от разумно. Да плащам на министър на българите в чужбина, който няма да може да си върши работата е разхищение на моите данъци. А че бивш агент, особено обявен такъв, няма да може да направи много за българите в чужбина си e съвсем очевидно.
Никой от потенциалните му партньори няма причина да работи с него сериозно — чуждите власти и гражданите в нормалните държави съвсем резонно ще гледат с повече подозрение на подобен кандидат. За българите в чужбина контактите с администрация, водена от бивша агентурна фигура са също проблематични – дори и да имам нужда, как да споделя мой проблем навън с някой, за който не знам на коя държава докладва? А какво да отговоря, ако г-н министърът поиска съдействие, след като не знам откъде всъщност идва инициативата и каква е крайната ѝ цел?
Рискове много, потенциал – неясен, особено ако се има предвид колко полза (почти никаква) има от българските посолства за хората, които постоянно живеем в чужбина. Да не говорим, че причината, за назначението е най-вече приятелството с шефа и телевизионно предаване с теми, които мен лично пряко не ме засягат.
СК от днес: “Ще подкрепим праителството”. Предполагам, с отвращение?
Да ви имам и “принципните политики”. Язък ми за гласа на изборите.
