Г-н Ху лъсна имиджа, г-н Фукуда позакърпи положението,
а китайско-японската дружба се издигна до невиждани висоти тази седмица.
След десетилетие ледено студени отношения покрай споровете за въоръжаване, газови находища, острови, риболов, молитви в храмове и “спонтанните” гневни изблици на китайското народонаселение срещу Япония, шефът на Средното царство г-н Ху цъфна на приятелско посещение, което трая цяла седмица.
Двамата лидери разрешиха един важен въпрос — Китай ще възкреси извънредно “пандената дипломация” за да подари (или даде на заем, не разбрахме точно) на Япония две нови мечки панда, на мястото на починалата във възможно най-удобния момент от старост Рин-рин (тва китайската разведка еша си нема, и мечките им са тренирани).
Г-н Ху игра пинг-понг, хапна в любимия ресторант на Сун Ят-сен в Токио, покани всички японци да дойдат за олимпиадата в Пекин (нищо, че няма билети, пари имало и другаде къде да се харчат) и им каза да се не плашат от отровните китайски хранителни стоки, щото ставало въпрос за единични случаи.
Изобщо, с олимпийския огън далеч от протести и само три месеца до началото на игрите, лидерите на Поднебесната май започват международна мисия да заличат впечатлението от протестите по цял свят.
Фукуда, чийто рейтинг е малко под осемнадесет процента, видя във визитата на Ху рядък шанс да изплува от постоянните скандали и да убеди електората, че либерално-демократичната се интересува освен от преразпределение на държавната хазна в посока на техния партиен апарат и от други неща. За съжаление, оказа се, че става дума само за панди.
Интересно е колко от политическата добра воля ще остане след като Фукуда замине и олимипиадата приключи. Надявам се да е повече.
бойната флота на кндр
съвсем случайно се натъкнах на музея на японската брегова охрана в йокохама, където е изложен севернокорейският шпионски кораб, който потъна през 2001.
от оборудването на кораба, изложено в музея най-много ме зарадваха биноклите — известните бпц 8х30, дело на нашия военно-промишлен комплекс.
за любителите на киното, ютюб връзкa с кадри от престрелките и потопяването на кораба от екипажа.
Нюансите в гримирането на столетницата
След като от новия министър на вътрешните работи научихме, че проблемът в България е многото свобода на словото, от секретаря му научаваме, че в България няма и мафия. Дали изявленията са част от активно мероприятие, израз на скудоумието на споменатите държавните служители или и двете не ми се гадае.
С известно учудване отбелязвам само колко синхронно със законодателните репресии срещу свободата на словото в Русия е изявлението на г-н новия министър — ако помнех още брежневите или андроповите години, бих казал, че в политбюро са дошли инструкции отнякъде.
погледнал се илия …
българското правителство очаквано си остана пак същото след бесните скандали през отминалите няколко седмици. като се има предвид мнението на вестниците, че новите министри са все хора на г-н президента, очевидно европейският натиск не важи пред московския.
в други новини, руското посолство изглежда ще получи и разрешение да застрои градинката зад руската църква.
гатака наближава
За феновете на филма Gattaca, интересна статия от съботния Washington Post. Вероятно в бъдеще вашите гени ще свидетелстват срещу вас 
От статията:
“Second generation” DNA tests seek to shed light on the biological traits and psychological states of the accused.
Chemical companies facing “toxic tort” claims have persuaded courts to order DNA tests on the people suing them, part of an attempt t bgo show that the plaintiffs’ own genes made them sick — not the companies’ products.
In other cases, defense attorneys are … suggesting that their clients have a genetic predisposition for violent or impulsive behavior.
Some gene tests are even being touted for their capacity to help judges predict the likelihood that a convict, if released, will break the law again.
Май станиолената шапка не стига.
дотам го докарахме …
В. Дневник пише, че българското правителство се готви за “най-лошия вариант” в отношенията с ЕС. Според статията, “най-лошото” е практическото спиране на процеса на присъединяване — замразяване на фондове и активиране на предпазната клауза за правосъдие и вътрешен ред.
Във вътрешнополитически план всичко е ясно. Европа натиска силно за промени в държавното управление. “Компетентните” играчи от столетницата обаче няма да пуснат властта докато не бъдат изритани оттам, ДПС е в техния отбор отдавна, голият цар са го хванали където трябва, а опозицията даже не се сеща, че има и друго за правене освен обирането на трохите от държавната софра.
Погледнато международно обаче, резил от такъв мащаб товари и България, и ЕС с много негативи. Ако събитията се развият по “най-лошия” сценарий, на България (чието реноме сред останалите европейски държави и без друго не е високо) ще ѝ стане много трудно да заеме достойно място между партньорите си в съюза за десетилетия напред.
В икономически план също не е ясно кво става. Че нормализирането на България е неизгодно за мафията е очевидно. Обаче мафиотска България извън Европа би ли струвала достатъчно, за да компенсира загубите (включително мафиотските) от евентуалното спиране на обединението и неизбежната криза, която ще обезцени и препраните “инвестиции”? Без друг източник на доходи за мафията, едва ли.
Та, каква компенсация биха получили, и откъде, нашите политици, за да разиграват подобен сценарий и откъде? Единственият източник, за който се сещам, са обещанията за дял от петроления балон, с които напоследък един бивш президент се опитва да пазарува влияние — от далечния изток чак до северна Африка.
Въпросът е какво ще остане за България и за политиците, които продават бъдещето ни срещу петролни фючърси, след като се спука балонът. От последния тур на тая игра, разигран от БКП през 80-тте остана голем … външен дълг.
