за вуте и икономическата наука
Откровението на Вуте, че по-добре на него да му е зле, отколкото на всички да е добре е най-после част от официалната икономическа наука.
В статия от последния брой на сп. Science (преразказана тук), икономисти от университета в Нотингам публикуват изследване по темата кой как разбира “общото благо”. участниците получават “пари” — и избират да ги харчат или да “инвестират” в общ фонд, “печалбите” от който се дялкат поравно между играчите независимо от инвестицията. Разиграват се игри от няколко тура, като в половината игри се знае кой колко влага, а в другата половина - не.
Съвсем предсказуемо, тарикатите от западните държави играят рационално — лъжат ако не се знае кой лъже, играят честно, ако се знае и не връзват стратегията за следващия тур с наказанието, наложено им за лъгане в предходния.
Тарикатите от по-авторитарните държави обаче при последващи турове на играта си го връщат тъпкано, наказвайки всички останали за отмъщение. Съответно, групите, в които се проявява подобно “анти-социално отмъщение” приключват играта противно на теоретичните очаквания, с нисък резултат и в ущърб на благополучието на групата и на отмъстителните индивиди.
Изследването е интересно, защото в известен смисъл обръща наопъки основни предпоставки в теорията. Все едно физик да намери част от вселената, в която законите на Нютон важат само донякъде.
Честито на Вуте, че живее там!
Честито и на българските икономисти, пред които тази публикация отваря нови посоки за плодотворна научна работа. Физикът, който намери подобно място нейде между галактиките със сигурност ще грабне някой Нобел.
Leave a Comment
If you would like to make a comment, please fill out the form below.
