дотам го докарахме …
В. Дневник пише, че българското правителство се готви за “най-лошия вариант” в отношенията с ЕС. Според статията, “най-лошото” е практическото спиране на процеса на присъединяване — замразяване на фондове и активиране на предпазната клауза за правосъдие и вътрешен ред.
Във вътрешнополитически план всичко е ясно. Европа натиска силно за промени в държавното управление. “Компетентните” играчи от столетницата обаче няма да пуснат властта докато не бъдат изритани оттам, ДПС е в техния отбор отдавна, голият цар са го хванали където трябва, а опозицията даже не се сеща, че има и друго за правене освен обирането на трохите от държавната софра.
Погледнато международно обаче, резил от такъв мащаб товари и България, и ЕС с много негативи. Ако събитията се развият по “най-лошия” сценарий, на България (чието реноме сред останалите европейски държави и без друго не е високо) ще ѝ стане много трудно да заеме достойно място между партньорите си в съюза за десетилетия напред.
В икономически план също не е ясно кво става. Че нормализирането на България е неизгодно за мафията е очевидно. Обаче мафиотска България извън Европа би ли струвала достатъчно, за да компенсира загубите (включително мафиотските) от евентуалното спиране на обединението и неизбежната криза, която ще обезцени и препраните “инвестиции”? Без друг източник на доходи за мафията, едва ли.
Та, каква компенсация биха получили, и откъде, нашите политици, за да разиграват подобен сценарий и откъде? Единственият източник, за който се сещам, са обещанията за дял от петроления балон, с които напоследък един бивш президент се опитва да пазарува влияние — от далечния изток чак до северна Африка.
Въпросът е какво ще остане за България и за политиците, които продават бъдещето ни срещу петролни фючърси, след като се спука балонът. От последния тур на тая игра, разигран от БКП през 80-тте остана голем … външен дълг.
Leave a Comment
If you would like to make a comment, please fill out the form below.
