Новите домейни, част втора
Kартинката след решението на ICANN от вчера (виж по-долу) не е чак толкова апокалиптична, колкото изглежда от Комитската статия, но не е и много весела.
Най-напред, URL-a си е URL, независимо от езика на домейна в него. Доколкото root сървърите продължават да отговарят за всички TLD-та, страниците ще се отварят и пощата ще си пътува както досега (като изключим периода, в който ще се пренаписва инфраструктурата за да поддържа новите имена).
Тривиалните проблеми, за които вероятно има разрешение са излишните разходи по прехода към новата система и тоталната кънфюзия, която ще настъпи между потребителите.
Работата на препродавачите на домейни е лесна и фактически не се променя — те ще си поддържат, както досега една база данни и само ще пишат повече DNS пакети (за което ще прибират и повече пари).
За хората, които ще трябва да препострояват останалата инфраструктура по новите правила обаче зорът ще е малко повече. Поддръжката на международните имена нито ще е тривиална (след 15 години интернет в повечето клиенти все още има бъгове, свързани с обработката на URL-и) , нито ще се направи качествено веднага. През това време вероятно ще работят стабилно само досегашните имена, а новите ще бъдат предимно ползвани за декорация – чрез redirects. Големшък проблем ще има с HTTP cookies обаче.
Разходите на компаниите, които имат търговски марки с висока видимост и вероятно ще трябва да закупят собствен TLD на всеки език (в зависимост от тълкуванието на законите търговската марка) ще се окажат доста високи (иде реч за по стотина хиляди евро за всеки TLD, на 200 езика солено излиза), без това да се отрази по някакъв полезен начин на дейността им — повечето така или иначе вече имат съвсем функционални уебсайтове на традиционните адреси и нови им трябват колкото на свинче звънче.
Новите регистри, особено ако контролът върху тях не е особено стриктен (както ще бъде, понеже те ще станат милион), ще са трамплин за всякакъв вид phishing атаки и разпространяване на всякакви нови вируси, поне докато отмине първата вълна от най-бъгави приложения. Инвестиция днес в малък екип писачи на вируси обещава толкова бърза и сигурна възвръщаемост в близкото бъдеще, че вероятно екипите са готови отдавна.
Процедурите за диспути на имена, обявена в информацията на ICANN изглежда още по-сложна и непонятна от сегашните правила. Според ICANN, “[i]f there is a dispute, we will try and get the parties together to work it out. But if that fails there will be an auction and the domain will go to the highest bidder.” T.e. ако аз измисля някоя свежа идея за хамбургери и моят домейн стане популярен, какво ще спре МкДълбокиДжобове да предизвика диспут и аукцион и да го грабне от мен? Благодаря много за такава “процедура”, това определено ще даде сигурност на бизнес-потребителите в Интернет.
Но това са все дреболии, които ще бъдат изгладени. Вероятно ще има много прецакани хора, но (както казва the Joker, който ще ви ги продава домейните и бездруго) не може да направиш омлет без да счупиш няколко яйца.
Истинската горчивина според мен идва оттам, че създаването на относително затворени и едноезични “интернети” е стъпка назад от идеята за световна мрежа и потенциално ще създаде изкривена представа у новите потребители за това какво аджеба е интернетът и каква точно е файдата от свободата в него.
Вероятно ще има не един и два регистъра, “интернет доставчика” или държави, които ще се опитат да пробутат (включително чрез натиск и подкупи за нови закони и ограничения) “телевизионен модел” на интернет, в който услугите ще бъдат подобни на първото поколение “интернет гиганти” – AOL и Compuserve, или на първото поколение “официални” услуги, усилено пробутвани на потребителите на мобилни телефони в Япония допреди година-две.
В края на краищата подобни бизнес инициативи ще свършат там, където свършиха AOL и Compuserve (и накъдето отиват “официалните” мобилни сайтове в Япония) — в задния двор — но с цената на излишни усилия, средства и време. Разбира се, това ще се случи в свободните държави. В останалата част от света не е много ясно дали ще надвие камилата или камиларят.
Образно казано новият интернет може да заприлича на държава, в която указателните табели са само на местния език. Това няма да попречи на най-запалените туристи и на полиглотите, но ще накара всички останали да ходят другаде. Поне докато се намери новият общ знаменател.
Сметам знаете в кои държави не слагат табели на чужд език 
Leave a Comment
If you would like to make a comment, please fill out the form below.
