“Дзифт” – качествен като софийски асфалт
Вчера гледах “Дзифт” – нашумелият напоследък български филм. От многото суперлативи се бях наточил за нещо хубаво. За съжаление, вместо развитие на интересната идея (за затворника от 44-та, който излиза от направо в новото непознато общество, както е поднесено в рекламите), “Дзифт” се оказа точно копие на тертипа от началото на прехода — клиширани измишльотини, голотия и простотии, намазани с бледа режисура върху слаб сценарий.
Фактологията на филма е трагична – разговорите вървят на маниерен софийски реколта края на 80-тте (действието се развива между 44-та и 60-та, все пак), столовата на затвора изглежда като почивен дом от 1977, иридият не е отрова (и не се намира лесно, особено у нас и особено през 60-тте), “Чайката” е правителствена кола, а не превозно средство на дребен офицер и т.н.
Дори да преглътне човек измишльотините, филмът не става за гледане. Основната линия на сюжета е простичка (простичка като за епизод от Сънчо), но е поднесена толкова нескопосно, че без тягостния монолог на героя е неразбираема. За сметка на това е излишно натруфена с епизоди, които са едно към едно заемки от соц. киното, но “украсени” с повечко ругатни. С изключение на клишетата, които са директни заемки от Холивуд, ама без творчески елемент.
Актьорите и актрисите гледат само направо и ръсят купешки лафове. Героите са статични и плоски. “Символиката” е излишно очебодна и поднесена на всичкото отгоре с гоуемото макро. Добре де, разбрахме за богомолката и молеца още от първия път. Само не разбрахме къде сте виждали богомолка да прави любов с молец.
Множеството скокове напред-назад във времето не разсейват скуката и не създават драматизъм, а само слабо гадене, а каква художествена роля имат голотиите и ругатните в българското кино си остава загадка и след “Дзифт”.
Ако гоните правдоподобност, научете нещичко за периода преди да наблегнете на горящата пръдня. С последното правите впечатление единствено на почитателите ви в четвърти клас. А ако гоните Тарантино, обърнете внимание, че неговите по-добри филми са забавни.
Общо взето, филмът е муден, досаден, простоват и едвам се изтрайва. За старанието — среден, а на авторите още една препоръка — гледайте Животът на другите, за да видите как се прави завладяващ филм за социалистическите години.
Leave a Comment
If you would like to make a comment, please fill out the form below.
