Първи стъпки с D90
След 5 години и повече от 60 гигабайта снимки с D100, най-сетне му дойде времето за нов апарат. След малко четене и зяй пазар, реших да се сдобия с последното чудо на фотографската техника за юзъри на Никон — D90. Та, след две седмици експерименти, първите впечатления.
Първо, какво ми харесва. Апарачето е леко, по-малко от D100, обаче идеално пасва на ръката, контролите са сложени където трябва и общо взето се снима лесно. След години с мизерното екранче на D100, LCD-то за преглед е връх, live view — възможността да се ползва то като визьор — помага и на астрофотографа, и на stalker-а, а 5-тте минути 720p видео почти правят непрофесионалната видеокамера излишна като продукт (особено ако се доизкусурят бъговете на видеото и се сложи стерео микрофон).
За разлика от D100, за повечето настройки (всички важни) — цветна температура, експозиция, контраст и т.н. — има възможност да се създават и запазват комбинации, което значително улеснява и снимането, и последващата преработка.
Новият чип позволява нощни снимки (с D100 в експозиция над 1-2 секунди има прекалено много шум), силата на вградената светкавица може да се регулира, има различни режими на “автопилот” и множество други дребни врътки, които улесняват живота на снимащия.
Какво не ми харесва — орязана е възможността човек да претака снимки от апарата през USB без да ползва софтуеърните измишльотини на Никон. Не знам как съм го пропуснал това в спецификациите, но ако го бях прочел преди да взема апарата, може би щях да избера друг модел.
Настройките по подразбиране изкарват преекспонирани и “меки” снимки, особено в JPEG режим.
LCD екранът не може, да се откачи от корпуса и да застане под ъгъл спрямо апрата.
Най-големият проблем обаче е, че много стари аксесоари нарочно са неизползваеми. D90 не може да ползва жило (за сметка на това има remote, но се активира само от предната страна на апарата). Батериите (същият капацитет, същият case form factor) са нарочно пипнати, за да не може да се ползват старите. По-стари обективи, които фокусират идеално с D100 в автоматичен режим, винаги изкарват леко размазани снимки с автофокуса на D90.
Пример 1, фокуса е пъпката на цвекето:
авто.
ръчно.
След една смяна и проба с два други D90 все повече ми се струва, че това не е бъг, а feature, защото същият обектив прави идеални снимки ако е фокусиран ръчно (или с автофокуса на D100). Приятелска честитка от Никон — купете си най-новото. Убаво, разбрахме, ама да знаете, че при следващия ъпгрейд ще имам предвид, че си прекарвате клиентите.
Общо взето позитивите (като изключим автофокуса) са повече от негативите, но проблемът с автофокуса, липсата на жило и невъзможността да се копират файлове директно силно развалят впечатлението от иначе добрата машинка.
Leave a Comment
If you would like to make a comment, please fill out the form below.
