“Последният лов” и мечтите на новитe ловци

Posted by on 2011/11/23

Комитата ми прати един линк към видео, излъчено по една от телевизиите на тема управлението на Тодор Живков. Видеото може да намерите на популярните видео-сайтове като търсите името “Последният лов”, защото аз предпочитам да не публикувам връзки към организации, които си изкарват парите от интелектуално непочтени “креативи”.

Изгледах част от “творението” и се чувствам леко обезкуражен. След няма и 25 години плахи опити за откъсване от лъжливото наследство на развития соц. изглежда в Бг-то вече върви с пълна сила митологизиране на Тошовия режим.

Според “Последният лов”, бай Тодор е държавник от световен ранг, умел манипулатор на лидерите на СССР в полза на България, управленец от най-висша класа с повече връзки на Запад от Громико и Горби.

Псевдо-документалната комедия е направена в стила на най-мазните слагаческо-подлизурски предавания отпреди 1989 — и съвсем по български. В нея почти липсват факти, подкрепящи тезата на журналистката за Тодор, но за сметка на това има изобилие от драматични исторически кадри, пряко и индиректно позоваване на “авторитети” и купища предположения, които се поднасят като реалност.

На всяка минута се демонстрира поне по една груба логическа грешка — заключения, които не следват от условията, подмяна на тезата, свързване на факти и предположения, без да се казва кое кое е, избирателно подбиране на единични анекдоти, които изглежда като да подкрепят тезата на журналиста и избирателно игнориране на тоновете статистически и исторически матрЯл, които я отричат.

Психологически обаче филмът играе (грубо и по нашенски) по всички струни на българския еснаф, за да се хареса. Хитрият селянин, съсипал държавата няколко пъти за да крепи собственото племе на власт се издига на пиадестала на “световен играч”, въпреки че политиката на неговото правителство създаде на България образа на най-верния лакей на СССР, образ, от който и досега не може да се отърсим. Това сравнение, въпреки че е абсолютно без почва във фактите, вероятно гали слуха на всеки, комуто пасва квалификацията “хитър селянин”.

Драматичните кадри на падането на Берлинската стена и Рейгън и Тачър създават у всеки тошоподобен индивид усещането, че той сам се е докоснал до “тия работи”, въпреки, че в най-добрия случай индивидът само ги е виждал по БНТ с коментар от чичко Филипов. Дори влизането в обединена Европа, което е най-силното отричане на Тошовия режим, се обезценява с фантазиите на журналистката за желанието на Тошо тайно да “обърне България” към Европа.

Слагачеството на моменти дори прекрачва националните граници — смешното ругаене на Горбачов е поклон към тандема, който ругае разпадането на комунистическия лагер със същите думи, а неприкритата виртуална носталгия по режима на соца е ехо на съжалението за кончината на СССР, което Пу изразява при всеки повод.

Най-смешното е, че въпреки титаничните усилия да се лъсне имиджа на Тошо, журналистката се е провалила по блестящ начин. От безспорните факти и документи за режима във филма лъсват три неоспорими заключения за Тошовия управленски гений:

  1. Тошовият режим е бил далеч по-неспособен от режимите на другите соц. страни, които са се оправяли и без дотации на нафта.
  2. Въпреки огромните (според филма) дотации и огромните доходи от тях, икономиката се срива в момента, в който дотациите спират.
  3. Единственият изход, видян от Тошовото управление е заместването на съветските дотации със западни заеми.

Колкото до смехотворните паралели за духовната близост на неукия селянин от Правец и Франз Йозеф Щраус, бих препоръчал на създателите на филма да се запознаят поне бегло с биографиите на двамата.

Бедната българска журналистика изглежда е западнала дотам, че да не може дори една дитирамба да намаже като хората.

След като изтърпях 40 минути от тая помия, само един въпрос продължавата да ме гложди смътно – този жалък опит за реабилитация на Тошо дали е трик, предназачен за консумация от матрЯла или отразява съкровените душевни стремежи на поръчалите го?

Каракачанката на Пу гледа подозрително от най-далечния ъгъл на колибката си и гложди разсеяно голям кокал.

Leave a Comment

If you would like to make a comment, please fill out the form below.

Name (required)

Email (required)

Website

Comments

© Copyright simoivanov.com | Credits: Wordpress | Speckyboy