кирилишки домейни
Комитата ми прати един линк от телевизионно предаване с дискусия във връзка с инициативата за кирилишки имена на интернет сайтове и ме побутна да се включа по засегнатата японската тематика.
Откровено казано, въпросът не ме засяга особено — според мен и да има кирилишки домейни, и да няма е все тая, щото вече и куцо и сакато си намира каквото му трябва в някоя от интернет търсачките и кирилишките имена нито ще да променят тоя основен природен закон, нито ще попречат на паяците да строят индекси.
Ще ми се да пропусна и политическата аргументация по въпроса — това, което казват Комитата и Сашо в предаването е горе-долу и моето мнение, с уговорката, че вероятно техническите пречки за общуване в новите условия в крайна сметка ще се разрешат някак си от по-умните хора, след което останалите ще изкопират решението.
Това, което ми прави най-неприятно впечатление обаче е ниското ниво на спорене, показано от привържениците на идеята, както и обидният според мен аргумент за въвеждане на кирилишките домейни “по неграмотност”. Масата българи, видите ли, били диви, варвари и не знаели латиница, та кирилишките домейни щели да ги открехнат на интернет.
Най-напред за фактологията — хората, които в интервюто представят аргументите “за”, цитират Япония, Корея и Китай като примери без изобщо, ама хич да имат представа за какво иде реч. За да не си говорим ей така …
Първо чухме, че главната причина да се въведат домейни на национален език (IDN) в Китай и Япония била да станел интернетът по-разбираем за гражданите на тия две държави. Чухме също, че японската и китайската клавиатури нямали латиница и въобще, че японците и китайците били скарани с латиницата. Ето ви две японски клавиатури на made-in-japan японски компютри, че само те са ми подръка:
Както се вижда, най-големите букви са тези на латиница. Въпросът е принципен — може ли да вярвате на търговец, който се опитва да ви продаде нещо, но е толкова гол и бос по въпросите, по които се е самообявил за експерт, че говори очевидни щуротии?
Останалите коментари на господата имат толкова общо с реалното положение, колкото и този за клавиатурата. Разказът, че домейните на национален език в Япония и Китай са въведени, за да улеснят гражданите в писането на УРЛи, понеже видите ли те, както и българите, не знаели да пишат на латиница е също така белетристика.
В Япония основният метод за въвеждане на йероглифи е през латиница. Хората, които знаят как се ползва традиционната фонетична азбука за въвеждане в компютър са малцинство. В Китай (如果有错误请告诉我！), пинин е най-разпространеният метод за въвеждане на текст — и той също е базиран на латиница.
Дори при бегло запознаване с положението (за което трябва около час ако не знаете езика, иначе ви е ясно и бездруго) е очевидно, че въвеждането на IDN не е направено поради езикова необходимост, удобство или знания. Поне в Китай и Япония причините са съвсем други — свързани с национална гордост, бариери за тоя и оня или по-добър контрол.
Да предположим обаче, че в някоя алтернативна реалност японската клавиатура има само японски и че японците не знаят латинската азбука (т.е. че има обективни, езикови причини за въвеждане на IDN) и да видим колко са полезни домейните, изписани на национален език в действителност.
Ето линк към сайта на Japan Registry Services — организацията, която бута инициативата за IDN в Япония — и то към японския им адрес (ако не можете да влезете в него, инсталирайте си мозила 3.0 … и имайте предвид, че същото ще се случва и с българските ви адреси). Линкът е направо към страницата на организацията, наречена “Показни сайтове с японски домейни” — т.е. там се вижда най-добре каква е ползата от тях.
Ако успеете да отворите сайта, най-напред обърнете внимание, че всички препратки на Japan Registry Services са към http://jprs.co.jp/, а не към http://日本語.jp/. Ако това още не ви подсказва каква е ползата от националните домейни, отворете страницата с “показните сайтове” от линка по-горе.
Към средата на страницата са изброени домейни на японски език на водещи компании. Да вземем произволен линк от първите пет, http://ローソン.jp/. Lawson е втората по големина верига от convenience stores в Япония. Ако някой има нужда да улесни общуването си с обикновените, неанглоговорящи японци по интернет, това е именно Lawson. Доколко използват тази възможност? Цъкате на линка … и бивате пренасочени към http://lawson.co.jp. Опааа …
Пробайте след това и с останалите 1715 линка. Освен няколко от продавачите на домейни (не всички), всички други ще ви пренасочат към традиционния сайт с латинско име. Чудно защо. Та, след като и “показните” сайтове са така, какво да кажем за стойността на идеята като цяло…
С две думи — както може да се види от примера на JpRS, понастоящем IDN е решение, търсещо проблем, а аргументацията, че в Япония и Китай са въвели IDN по някакви езикови причини или за удобство е измишльотина, точно както и свободните съчинения за другите ползи от такива домейни.
Ако се въведат кирилишки домейни, в България ще видим вероятно същото развитие – всеки, който има запазена марка, ще си купи кирилишки домейн (от немай къде, а не от особена необходимост), след което ще бодне един redirect (уж временно, докато тръгне главния сайт), и с това случаят ще се приключи. Всички, освен продавачите на домейна ще са общо взето на загуба, но понеже става дума за суми от порядъка на десетки левове на година, вероятно потърпешвите ще го преглътнат.
Според мен вместо зор за кирилишки домейни би било по-полезно да се положат усилия за единен стандарт за транскрибиране на кирилицата на латиница и за обучение на гражданите на него. Но явно на некои хора шльокавицата (в неколко варианта) им харесва повече — така се продават домейни, така се прави бизнес :).
С една дума, ако продавате някоя идея, продавайте я със sales pitch, който не е съшит с бели конци.
Related: bg | 2 comments | Subscribe to RSS
за еволюцията на мозъка
Интересно изследване за произхода и еволюцията на мозъка. За първи път се изследва броят на протеините, които изграждат мозъчни клетки и се показва (обратно на популярната теза), че е важен не само размерът на мозъка, а и структурата на протеините в клетките, които го изграждат.
От големите разлики в броя и структурата на белтъците на синапсите в различните видове организми изглежда, че еволюцията на мозъка е протекла подобно на развитието на компютърния хардуеър — от сравнително примитивна нервна система, изградена от прости нервни клетки в низшите организми, до човешкия мозък, изграден от значително по-сложни “хардуеърни” компоненти.
wikileaks публикува поверително американско предложение за ACTA
ACTA (Договор срещу фалшификациите в търговията) е проект за споразумение, който ще бъде обсъден и вероятно приет на срещата на Г8 през юли. Wikileaks публикува преди няколко дни американското предложение за съдържанието на договора.
Изтеклият документ може да дръпнете оттук. Силно позитивен поръчков материал (или, както му викат напоследък, “пиар”) за споразумението може да се прочете на сайта на европейския съюз на български тук.
В предложението има няколко интересни момента, които силно засягат свободната комуникация по интернет и развързват ръцете на частни и държавни организации да оказват натиск върху обществото под формата на мерки за защита на т.нар. “интелекутална собственост”.
Най-напред в документа се говори за “съществуващ консенсус” за необходимостта от подобни мерки, въпреки че няма нито обществен консенсус, нито дори обсъждане нуждата от тях преди приемането на подобни споразумения.
Второто, което прави впечатление е използването на международни договори именно като механизъм за избягване на обществена дискусия. Предложения и решения като това за ACTA се приемат по непрозрачен начин на междудържавно ниво, след което биват представяни на обществата на държавите-членки с аргумента за съществуване на някакъв “международен консенсус”.
Практическите мерки, предложени от американска страна са също много интересни. По-стряскащите са:
- криминализирането на т.нар. “пиратство по интернет” без ясна дефиниция и без ясна аргументация освен общи приказки за (недоказаната) вреда от обмена на файлове
- въвеждането на мерки, които да позволят на държавите-членки да се самосезират и да могат да започват съдебно производство срещу нарочени “пирати” дори без оплакване от собственика на авторско право
- премахването на условието за финансови облаги от предполагаемото “пиратство”
- засекретяване на мерките, използвани при такива разследвания
- “облекчен режим на сътрудничество” между “формални и неформални консултативни групи” и държавната администрация, натоварена с изпълнението на правилата на ACTA
- освобождаване от отговорност на доставчиците на интернет за действия по това споразумение, включително отговорност, произлизаща от договора с клиента
- осигуряване на “защита на доходите на собствениците на права, дори когато е трудно да се установи степента на щета”, т.е. узаконяване на рекет дори, когато щети няма
- забрана на технически мерки, които затрудняват изпълнението на това споразумение, което вероятно значи частична забрана на криптографска комуникация по интернет
На практика, подобен режим би дал на държавата възможност да блокира използването на криптография за защита на комуникацията между “неодобрени” организации или индивиди, да спре публикуването на всякаква информация по интернет (при поискване от държавен служител или член на одобрените “формални и неформални консултативни групи”), както и да премахне (включително чрез финансов натиск) всяка възможност за защита от потенциални злоупотреби с това законодателство.
p2p търсачка за bittorrent
Проектът Cubit на студенти от Cornell, (сайт) е създал софтуерен компонент, който позволява P2P търсене през популярния клиент azureus, подобно на P2P търсачката, която поддържат клиентите за P2P мрежата kademlia. На сайта има също кратко описание на подхода и подробни статии за проекта.
Antalya, Turkey
Konyaalti beach and the city.
и пак наш котоошю
днеска взе и наби и най-непобедимия йокозуна. ако победи утре, излиза на две крачки от императорската купа 
бравос.
