Не разбирам българската мотивация и тва си е
Днес някой мой мил съсед, явно добър човек, се е потрудил здраво и е поел сериозни рискове да ми достави малко радост.
Към два и половина, докато аз изтичам до София мол за малко мляко, ориз и сапун, веселякът се е качил на бегом до шестия етаж, вероятно с малка стълба и клещи-резачки, кръцнал е кабела ми за мрежа, изкъртил е към 4м скоби – все здраво заковани – с които кабелът беше окачен на стълбищната стена, подал се е до кръста през необезопасен прозорец на почти 12м височина и е дръпнал кабела с все сила само и само да ми направи шоу. Цялата работа я е свършил за около 15 минути, което показва, че разполага с неограничено количество груба сила.
Съседе (или съседке), не ми е ясно каква ти е мотивацията, но ако имаш проблем с кабела – другия път преди да тръгнеш да режеш ми звънни да видим дали не може да го отместим по по-лесен начин. Днес загубих времето на петима човека от компанията на доставчика за нищо – това не е в твой интерес, понеже такава загуба на време само вдига цените на мрежовите услуги на всички 
А ако искаш непременно да си правиш майтапи с мрежата на хората, обади се, ще ти дам далеч по-смешни и лесни за изпълнение идеи.
Related: bg, bulgaria | 2 comments | Subscribe to RSS
Енергетиката у нас – поглед откъм клиента
В бг-то съм от две седмици. Всеки ден токът спира по няколко пъти за минута-две. Горят крушки, електронни устройства, изправители. Часовникът на печката спира и трябва да го пренагласям ежедневно. Общо взето на ден губя по около 15-20 минути и неколко лева да се разправям с проблемите от спиране на тока.
Пробах се да зе оплача на доставчика – ЧЕЗ електро българия ад. ЧЕЗ електро обаче ЧЕЗне – никой не вдига телефона за клиенти, а на сайта за “връзка с клиента” от три дни излиза професионално съобщение за грешка.
ORA-03114: not connected to ORACLE :
Технически проблем. Моля опитайте след малко…
Убава енергетика, ама българска. За какво плащам за ЧЕЗ и защо данъците ми отиват за заплати на ДКЕВР?
Update: проблемът с уракъла се оправи, но … единствената опция, която имам е да се регистрирам за “предизвестия за спиране на тока”. Доколкото разбирам от обясненето, това не включва загадъчните кратки спирания през деня. Смех.
Related: bg, bulgaria, web technology | Comment | Subscribe to RSS
Брашно, мая, сол и вода
Отговаряме на призива на г-н министеро, дето много знае, с хляб точно по стандарта — и с дълго втасване на хладно по бабешката метода. Очакваме производителите да ни задминат с много по-качествена продукция и пожелаваме на министеро след като оправи хляба, да направи и една наредба за брашното, че пазаруваме каквито боклуци ни продават, а хубав хляб с трици не става.
Качеството на снимките е също ужасно, молим оплакванията да се насочат към Самсунг.
Толерантни мечоци в София
Мотивират ме да толерирам шарен кич.
Дребна българска талибанщина
С жената имаме нещо като семейна традиция през няколко години да се отбиваме в Етнографския музей, за да видим какво ново има изложено – чували сме, че има хиляди експонати, за които няма място в няколкото стаички на експозицията, която като че се свива с всяка изминала година.
Тази година “новото” за нас е дреболия – някой е направил ремонт. Обаче как го е направил …
Стените са вапцани с дебел слой латекс, който доста успешно е покрил и цвета, и детайлите на орнаментите, които се виждат по снимките от едно време. Не, че е голяма работа, сега като е боядисано почти не ли личат течовете от покрива. Ако човек не гледа нагоре, де. Върху паната , които обикалят стените в стаите, е намазан дебел слой бяла блажна боя, която е покрила дърворезба, инкрустации, детайли, варак – всичко. След което, поради майсторско нанасяне, се е стекла навсякъде на дебели струпеи и така е изсъхнала.
Металните части по много от вратите и прозорците на стаите из двореца (отляни навремето от бронз, със сложни и красиви релефи) са жестоко изрязани и сменени с железария от китайския битпазар в Илиенци. Останалите тук-таме дупки са запушени с подръчен матрял, примерно капачки от бира. Вратите от инкрустирано дърво са тръкнати уеко (ама съвсем уеко) с шкурка и са “минати” отгоре с евтин лак. Малкото останали от едно време мебели по кабинетите са в окаяно състояние, както и самите кабинети. Разбираемо е – там даже и японци не влизат.
Грижата за експонатите прилича на грижата за сградата. Някой е донесъл голям дървен таван “от къща в Копривщица”. Поради липса на място са го оставили на входа на музейния магазин, за голяма досада на управителя, комуто таванът само пречи. Прав е човекът, плаща си наем за да излага там стока, не да складира дървен матрял на музея.
Нещо не ми се пише повече по темата, затова малко снимки с некои дребни детайли.
И мимоходом да отбележа, че нация, която толко безхаберно се изхожда на остатъците от миналото и културата си нема много бъдеще. Освен в атомната енергетика, разбира се.
Android “marketplace” == worthless garbage
Or how upgrading your phone can kill your paid-for applications.
The short story:
- Got android phone
- Paid for some applications
- Installed some
- Upgraded OS (via vendor-supported upgrade process)
- FFFFFFFFFFFFFFUUUUUUUUUUUUU
- Marketplace upgrades stopped working – can’t get updates on shit I paid Google to let me download.
- Available support is limited to e-mail from Google that repeats the useless hints in their FAQ.
Which don’t work.
- Followed the “Do a factory reset” suggestion. Now I got a default install and still no ability to install apps ( except from ADB )
- Also, after a factory reset, I only get a prompt to reinstall the paid apps on the device. What about the free ones, I had 40 of those. Do I have to go look em up again? Pathetic.
- No further support from Google.
I am so returning this junk when I get back. Android? Not again for a few years. Google managed to screw my OS experience as badly as that other software company that cannot write OS … The one known in Japan as Mai-kuro-sofuto.
Related: en, technology, драма | Comment | Subscribe to RSS
