В момента съществуват около един милион и кусур активни имена. От тях едва 140,000 са на японски. Можете да проследите историческото развитие на “успеха” домейни с национални имена в детайли тук:

http://jprs.co.jp/en/stat/domains.html

Бройката на локализираните домейни е в графата “Japanese”. Страницата е на английски език.

Най-напред, URL-a си е URL, независимо от езика на домейна в него. Доколкото root сървърите продължават да отговарят за всички TLD-та, страниците ще се отварят и пощата ще си пътува както досега (като изключим периода, в който ще се пренаписва инфраструктурата за да поддържа новите имена).

Тривиалните проблеми, за които вероятно има разрешение са излишните разходи по прехода към новата система и тоталната кънфюзия, която ще настъпи между потребителите.

Работата на препродавачите на домейни е лесна и фактически не се променя — те ще си поддържат, както досега една база данни и само ще пишат повече DNS пакети (за което ще прибират и повече пари).

За хората, които ще трябва да препострояват останалата инфраструктура по новите правила обаче зорът ще е малко повече. Поддръжката на международните имена нито ще е тривиална (след 15 години интернет в повечето клиенти все още има бъгове, свързани с обработката на URL-и) , нито ще се направи качествено веднага. През това време вероятно ще работят стабилно само досегашните имена, а новите ще бъдат предимно ползвани за декорация – чрез redirects. Големшък проблем ще има с HTTP cookies обаче.

Разходите на компаниите, които имат търговски марки с висока видимост и вероятно ще трябва да закупят собствен TLD на всеки език (в зависимост от тълкуванието на законите търговската марка) ще се окажат доста високи (иде реч за по стотина хиляди евро за всеки TLD, на 200 езика солено излиза), без това да се отрази по някакъв полезен начин на дейността им — повечето така или иначе вече имат съвсем функционални уебсайтове на традиционните адреси и нови им трябват колкото на свинче звънче.

Новите регистри, особено ако контролът върху тях не е особено стриктен (както ще бъде, понеже те ще станат милион), ще са трамплин за всякакъв вид phishing атаки и разпространяване на всякакви нови вируси, поне докато отмине първата вълна от най-бъгави приложения. Инвестиция днес в малък екип писачи на вируси обещава толкова бърза и сигурна възвръщаемост в близкото бъдеще, че вероятно екипите са готови отдавна.

Процедурите за диспути на имена, обявена в информацията на ICANN изглежда още по-сложна и непонятна от сегашните правила. Според ICANN, “[i]f there is a dispute, we will try and get the parties together to work it out. But if that fails there will be an auction and the domain will go to the highest bidder.” T.e. ако аз измисля някоя свежа идея за хамбургери и моят домейн стане популярен, какво ще спре МкДълбокиДжобове да предизвика диспут и аукцион и да го грабне от мен? Благодаря много за такава “процедура”, това определено ще даде сигурност на бизнес-потребителите в Интернет.

Но това са все дреболии, които ще бъдат изгладени. Вероятно ще има много прецакани хора, но (както казва the Joker, който ще ви ги продава домейните и бездруго) не може да направиш омлет без да счупиш няколко яйца.

Истинската горчивина според мен идва оттам, че създаването на относително затворени и едноезични “интернети” е стъпка назад от идеята за световна мрежа и потенциално ще създаде изкривена представа у новите потребители за това какво аджеба е интернетът и каква точно е файдата от свободата в него.

Вероятно ще има не един и два регистъра, “интернет доставчика” или държави, които ще се опитат да пробутат (включително чрез натиск и подкупи за нови закони и ограничения) “телевизионен модел” на интернет, в който услугите ще бъдат подобни на първото поколение “интернет гиганти” – AOL и Compuserve, или на първото поколение “официални” услуги, усилено пробутвани на потребителите на мобилни телефони в Япония допреди година-две.

В края на краищата подобни бизнес инициативи ще свършат там, където свършиха AOL и Compuserve (и накъдето отиват “официалните” мобилни сайтове в Япония) — в задния двор — но с цената на излишни усилия, средства и време. Разбира се, това ще се случи в свободните държави. В останалата част от света не е много ясно дали ще надвие камилата или камиларят.

Образно казано новият интернет може да заприлича на държава, в която указателните табели са само на местния език. Това няма да попречи на най-запалените туристи и на полиглотите, но ще накара всички останали да ходят другаде. Поне докато се намери новият общ знаменател.

Сметам знаете в кои държави не слагат табели на чужд език

Адвокатите-специалисти по “интелектуална собственост” както и мошениците-прекупвачи на домейни вероятно потриват ръце. Всички останали са малко замаяни.

Но ще се оправят

А, и добре дошли на нашия сайт, в http://хоремага.на.село.злокучене.

Откровено казано, въпросът не ме засяга особено — според мен и да има кирилишки домейни, и да няма е все тая, щото вече и куцо и сакато си намира каквото му трябва в някоя от интернет търсачките и кирилишките имена нито ще да променят тоя основен природен закон, нито ще попречат на паяците да строят индекси.

Ще ми се да пропусна и политическата аргументация по въпроса — това, което казват Комитата и Сашо в предаването е горе-долу и моето мнение, с уговорката, че вероятно техническите пречки за общуване в новите условия в крайна сметка ще се разрешат някак си от по-умните хора, след което останалите ще изкопират решението.

Това, което ми прави най-неприятно впечатление обаче е ниското ниво на спорене, показано от привържениците на идеята, както и обидният според мен аргумент за въвеждане на кирилишките домейни “по неграмотност”. Масата българи, видите ли, били диви, варвари и не знаели латиница, та кирилишките домейни щели да ги открехнат на интернет.

Най-напред за фактологията — хората, които в интервюто представят аргументите “за”, цитират Япония, Корея и Китай като примери без изобщо, ама хич да имат представа за какво иде реч. За да не си говорим ей така …

Първо чухме, че главната причина да се въведат домейни на национален език (IDN) в Китай и Япония била да станел интернетът по-разбираем за гражданите на тия две държави. Чухме също, че японската и китайската клавиатури нямали латиница и въобще, че японците и китайците били скарани с латиницата. Ето ви две японски клавиатури на made-in-japan японски компютри, че само те са ми подръка:

Както се вижда, най-големите букви са тези на латиница. Въпросът е принципен — може ли да вярвате на търговец, който се опитва да ви продаде нещо, но е толкова гол и бос по въпросите, по които се е самообявил за експерт, че говори очевидни щуротии?

Останалите коментари на господата имат толкова общо с реалното положение, колкото и този за клавиатурата. Разказът, че домейните на национален език в Япония и Китай са въведени, за да улеснят гражданите в писането на УРЛи, понеже видите ли те, както и българите, не знаели да пишат на латиница е също така белетристика.

В Япония основният метод за въвеждане на йероглифи е през латиница. Хората, които знаят как се ползва традиционната фонетична азбука за въвеждане в компютър са малцинство. В Китай (如果有错误请告诉我！), пинин е най-разпространеният метод за въвеждане на текст — и той също е базиран на латиница.

Дори при бегло запознаване с положението (за което трябва около час ако не знаете езика, иначе ви е ясно и бездруго) е очевидно, че въвеждането на IDN не е направено поради езикова необходимост, удобство или знания. Поне в Китай и Япония причините са съвсем други — свързани с национална гордост, бариери за тоя и оня или по-добър контрол.

Да предположим обаче, че в някоя алтернативна реалност японската клавиатура има само японски и че японците не знаят латинската азбука (т.е. че има обективни, езикови причини за въвеждане на IDN) и да видим колко са полезни домейните, изписани на национален език в действителност.

Ето линк към сайта на Japan Registry Services — организацията, която бута инициативата за IDN в Япония — и то към японския им адрес (ако не можете да влезете в него, инсталирайте си мозила 3.0 … и имайте предвид, че същото ще се случва и с българските ви адреси). Линкът е направо към страницата на организацията, наречена “Показни сайтове с японски домейни” — т.е. там се вижда най-добре каква е ползата от тях.

Ако успеете да отворите сайта, най-напред обърнете внимание, че всички препратки на Japan Registry Services са към http://jprs.co.jp/, а не към http://日本語.jp/. Ако това още не ви подсказва каква е ползата от националните домейни, отворете страницата с “показните сайтове” от линка по-горе.

Към средата на страницата са изброени домейни на японски език на водещи компании. Да вземем произволен линк от първите пет, http://ローソン.jp/. Lawson е втората по големина верига от convenience stores в Япония. Ако някой има нужда да улесни общуването си с обикновените, неанглоговорящи японци по интернет, това е именно Lawson. Доколко използват тази възможност? Цъкате на линка … и бивате пренасочени към http://lawson.co.jp. Опааа …

Пробайте след това и с останалите 1715 линка. Освен няколко от продавачите на домейни (не всички), всички други ще ви пренасочат към традиционния сайт с латинско име. Чудно защо. Та, след като и “показните” сайтове са така, какво да кажем за стойността на идеята като цяло…

С две думи — както може да се види от примера на JpRS, понастоящем IDN е решение, търсещо проблем, а аргументацията, че в Япония и Китай са въвели IDN по някакви езикови причини или за удобство е измишльотина, точно както и свободните съчинения за другите ползи от такива домейни.

Ако се въведат кирилишки домейни, в България ще видим вероятно същото развитие  –  всеки, който има запазена марка, ще си купи кирилишки домейн (от немай къде, а не от особена необходимост), след което ще бодне един redirect (уж временно, докато тръгне главния сайт), и с това случаят ще се приключи. Всички, освен продавачите на домейна ще са общо взето на загуба, но понеже става дума за суми от порядъка на десетки левове на година, вероятно потърпешвите ще го преглътнат.

Според мен вместо зор за кирилишки домейни би било по-полезно да се положат усилия за единен стандарт за транскрибиране на кирилицата на латиница и за обучение на гражданите на него. Но явно на некои хора шльокавицата (в неколко варианта) им харесва повече — така се продават домейни, така се прави бизнес .

С една дума, ако продавате някоя идея, продавайте я със sales pitch, който не е съшит с бели конци.